╫ Господ възпълва недостига на нашите добри дела или с болести, или със скърби
Картина на съветския художник Евгений Малцев Демянович (1929 ~ 2003)
╫ Духовни медикаменти
„ Болестите и неприятностите ни се изпращат за наша душевна изгода и най-много за наше примирение, както и с цел да водим по-внимателен и разсъдлив живот. Можем ли да се лекуваме при лекари и да одобряваме медикаменти? В това няма никакъв грях; тъй като всичко е от Господа Бога – и лечебните средства, и самите лекари. И прегрешението не е в това индивидът да прибягва към лечебни средства, а в това, в случай че болният разпорежда цялата си вяра за излекуване единствено на лекаря и медикаментите, и освен това не помни, че всичко зависи от Всеблагия и Всемогъщ Бог, Който Единствен оживява или умъртвява който желае. ”
„ Безмерната тъга за греховете, стигаща до обезсърчение, се отхвърля от учението на светите отци. Тази тъга би трябвало да бъде разтворена с вярата на Божието състрадание: би трябвало и да скърбим, и да се надяваме. Да скърбим, тъй като прогневяваме Бога със своите грехове, отдалечаваме се от Бога. Да се надяваме, тъй като имаме Всесилния Лекар на нашите грехове, Господ Иисус Христос, пролял за нас Своята кръв. ”
Преподобни Амвросий ОПТИНСКИ
~§~
„ Ненавистта зависи от раздразнителността, раздразнителността – от гордостта, гордостта – от тщеславието, тщеславието – от неверието, неверието – от жестокосърдечието, жестокосърдечието – от нерадението, нерадението – от леността, леността – от унинието, унинието – от нетърпеливостта, нетърпеливостта – от сластолюбието. Молитвата зависи от любовта, любовта – от насладата, насладата – от кротостта, кротостта – от смирението, смирението – от служението, служението – от вярата, вярата – от вярата, вярата – от послушанието, послушанието – от простотата. ”
Преподобни Макарий ВЕЛИКИ
~§~
„ Тялото, формирано от доста, освен това нееднакви елементи, които и сами са формирани от четири стихии, когато се разболее, има потребност от разнообразни медикаменти, формирани от разнообразни треви. А душата, назад: бидейки невеществена, елементарна и несложна, когато се разболее, я лекува едно-единствено лекарство – Светият Дух, благодатта на Господ Иисус Христос. ”
Преподобни Симеон Нови БОГОСЛОВ
~§~
„ Трябва по всевъзможен метод да се стремим да запазим душевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията на другите. Затова би трябвало всячески да се въздържаме от яд и чрез внимание да пазим мозъка и сърцето от непристойни съмнения. Трябва да понасяме равнодушно оскърбленията от другите и да се учим на такова сърдечно разположение, като че те не се отнасят за нас. Такова упражнение може да даде тишина на нашето сърце и да го направи жилище на Самия Бог… ”
„ Тялото е плебей на душата, а душата е кралица, по тази причина и изнуряването на тялото с заболявания постоянно се случва по Божието състрадание. От това пристрастеностите отслабват и човек идва на себе си; а и самата телесна болест от време на време се ражда от пристрастеностите.
Премахни прегрешението и няма да има болести; тъй като те идват в нас от прегрешението, както споделя светителят Василий Велики: „ Откъде е недъгът? Откъде са уврежданията на тялото? Господ е основал тялото, а не недъга; душата, а не прегрешението ”. Кое е най-полезно и належащо от всичко? Съединяването с Бога и общуването с Него чрез любовта. Губейки тази обич, ние отпадаме от Него, а отпадайки, се подлагаме на доста и разнообразни недъзи.
Който понася заболяването с самообладание и признателност, на него тя му се вменява вместо героизъм, или даже повече.
Един дъртак, който страдал от воднянка, казвал на братята, идващи при него с готовност да го лекуват: „ Отци, молете се да не се подложи на сходна болест вътрешният ми човек, а що се отнася до сегашната болест, то аз апелирам Бога да не ме освобождава бързо от нея; тъй като колкото повече външният ни човек тлее, толкоз повече вътрешният се възобновява ” (2 Кор. 4:16). “
Преподобни Серафим САРОВСКИ
~§~
„ Господ възпълва дефицита на нашите положителни каузи или с заболявания, или със скърби. “
Св. Димитрий РОСТОВСКИ
~§~
„ Добро ли ни направи някой, или претърпим зло от някого, ние би трябвало да гледаме нагоре и да благодарим на Бога за всичко, което се случва с нас, като постоянно упрекваме самите себе си и споделяме, както са споделили отците, тъй като в действителност всичко, което претърпяваме, поносим за нашите грехове. Светиите, в случай че и да страдат, то страдат за Божието име, или с цел да се открият техните добродетели за изгода на доста хора, или с цел да се умножат венците и премиите им от Бога.. “
Преподобни авва ДОРОТЕЙ
~§~
„ Колкото може душата да вмести в понасянето на скърби, толкоз вмества и Божията благодат… “
Старецът Александър ГЕТСИМАНСКИ
~§~
„ Болестта от време на време се изпраща за ликвидиране на съгрешенията, а от време на време за смиряване на превъзнасянето.. “
Преподобни Йоан ЛЕСТВИЧНИК
~§~
„ Бог не позволява душата, която се уповава на Него и е търпелива, да бъде изкушавана в такава мяра, че да стигне до обезсърчение, т.е. да падне в такива изкушения и скърби, които не би могла да понесе (1 Кор. 10:13). И лукавият не изкушава и не изтезава душата със тъга в такава мяра, в каквато той желае, а в такава, в каквато допусне Бог. Нека единствено душата да понася мъжествено всичко, придържайки се към упованието във вярата и очаквайки от Бога помощ и очакване, и няма да бъде оставена. ”
„ Всичко е от Бога – и богатството, и скръбното, само че едно е по снизхождение, друго – по домостроителство, а трето – по допущение. По снизхождение е, когато живеем добродетелно; тъй като на Бога е угодно живеещите добродетелно да се украсяват с венци на търпение; по домостроителство е, когато, падайки в провинения, биваме вразумявани; а по допущение, когато даже и вразумявани не се обръщаме. Бог още веднъж по домостроителство санкционира нас, съгрешаващите, с цел да не бъдем наказани дружно със света, както споделя апостолът: „ от Господа се наказваме, с цел да не бъдем наказани дружно със света ” (1 Кор. 11:32). „ Става ли в град акцидент, която да не е позволил Господ (Ам. 3:6)? – Такива злополуки са: гладът, язвите, заболяванията, бедствията, войните; тъй като всичко това служи за ликвидиране от греховете. Бог позволява това и изцяло оставя тези, които или не желаят да живеят без грях, или и вразумявани, не се обръщат, само че обитават в грях. Тогава Бог ги „ предава на перверзен разум – да правят това, що не наподобява ” (Рим. 1:28). ”
Преподобни Ефрем СИРИЕЦ
~§~
„ Има заболявания по телесни аргументи, и тук е потребно лекарското изкуство; има и заболявания като наказване за греховете, и тук е належащо самообладание и покаяние; има заболявания за самообладание и побеждаване на лукавия, както у Йов, и за образец на нетърпеливите, както у Лазар, и светиите търпят заболявания, показвайки на всички примирение и лимита, общ за цялото човешко естество. И по този начин, не се уповавай на лечебното изкуство без благодатта и не го отхвърляй заради своето твърдоглавие, само че моли Бога да ти даде да познаеш аргументите за наказването, а по-късно и освобождение от немощта, търпейки разрязване, изгаряне, горчиви медикаменти и всички санкции на лекуването. ”
Св. Василий ВЕЛИКИ
~§~
„ Ако се ровиш в сърцето си, там ще видиш стоглавата змия, само че не се плаши и не се опасявай, тъй като с Божия помощ ще съкрушаваш нейните глави. От деликатния към себе си живот ще видиш, че си доста слаб и безсилен – тогава няма да осъждаш другите и ще виждаш всички положителни, даже няма да обръщаш внимание на непознатите немощи, ще почувстваш тишина и мир в сърцето си и от време на време ще се появяват утешителни сълзи. ”
„ …Голяма неточност и отпадналост е прекомерната грижа за продължаването на своя живот, тъй като и животът, и гибелта са в Божиите ръце, и Господ е споделил: „ Търсете първо Царството Божие и Неговата истина, и всичко това ще ви се придаде ”. Ето, нашата грижа и блян би трябвало да бъдат за това да живеем по Неговите заповеди и да очистим сърцето си от пристрастеностите. ”
Схиигумен ЙОАН (Алексеев)
~§~
„ Претърпете обидите, укорите, несправедливостите, понесете теготите един на различен, та желаейки с тях да възпълните дефицита на духовно дело, да съзнавате, че сте почтени за всевъзможни оскърбления и скърби („ получавам заслуженото съгласно делата си ”).
Вие знаете, че в последните времена ще се избавят със скърби. Нима ние сме изключение от този закон? Неслучайно светите отци са съветвали по-често (по доста пъти на ден) да си спомняме за гибелта, за съда, за необходимоста да дадем доклад на Господа за всяка дума, за всяко дело, за всеки умисъл, за лукавството, за привързаността към света, за тщеславието, за всичко скрито, известно единствено на Господа и нашата съвест. ”
Игумен Никон (ВОРОБЬОВ)
~§~
Из: „ Мисли за женската душа ”, Дмитрий Авдеев, Яна Беседина, ИК „ Омофор ” 2013, превод Татяна Филева
Източник (със съкращения):
Картина на съветския художник Евгений Малцев Демянович (1929 - 2003), en.rah.ru
